Опции за историите от Сиан
Опции за историите от Сиан
Blog Article
Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен.
Особено се харесваше на Христина, когато Митко и се обаждаше в службата и просъскваше страстно на слушалката “О, о, о.. путко, как си?” или “Хайде гледай да се прибереш по-рано днес, че кура ми и в момента е надървен и те чака..” и все неща от този род, които побъркваха Христина още на място и през целия ден тя ходеше възбудена и нетърпеливо бързаше да се прибере в къщи, където я очакваше синът й.
ЯнтаЮхуажаиЧанганБакияоВеиченгСиенянЛинтонгкуСианДжингганГантингСианЛангуанСаньюан ЧенггуанжънСианДуцунВейнаньКиянйоуЕркуЧунхуаТонгчуанВугонгЯнглингДжиянджунТончуанЪнтаиФуфенгПученг ЧенггуанжънШанглуоМеиксиянХуейинДалиКсуньи ЧенггуанжънЛинкингшанЛуонанБинксиянЧангджияобаксиянгКиликсияБаишуиШаньянгЮанджияжуангФенгмингМеизиксиянгТаочуанЪджунЛизибаксиянгЛиянгежънДанфенгФенгксиянгБаоцзиБаоцзиШикуанКияошанТаибаиХеянгБаоцзиХаньин ЧенггуанжънКетаиЧангксиксиянгКсуньянгКсиннингШипуЯнчжоуФенгксиАньканМозикияожънКсиксиянгЛингбао ЧенггуанжънМачангДжингчуан ЧенггуанжънКаомияоксиянгХанченгЛиушужънКсихуачиЧенггу КсиянЧенггуЛуши ЧенггуанжънШангнанФученгЗиянг ЧенггуанжънЛонгтужънЮнксиксиян ЧенггуанжънЛиубаКингьянгМадаожънНанджиеКуиджияшанжънЛонгксиян ЧенггуанжънЮнченДжинпингФенгуотаиПинглиЖънбаСаньменьсяЛаоджунжънКингченгЛангао ЧенггуанжънХеджинГухантаиХаньчжунЛонгджиянгжън
Двамата си казаха по едно “наздраве” и продължиха да си пият.
Виж още цитати Най-четени
Може да се почувствате особено вдъхновени да поемете нови проекти...
Плаването започва срещу течението на Яндзъ – най-дългата река в Азия и минава през първото и най-дълго ждрело – Силинг.
— И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага? — попитал Грозев.
Наистина се бях поопушил, докато минавах през една махала, където бяха запалили нещо, но веднага ѝ отговорих в същия стил:
Сборникът бяга от определенията "антология" или "най-добрите български разкази", но със сигурност предлага литературни постижения, превърнали се в ярък портрет на периода, в който са създадени. Някои от тях вече живеят свой собствен живот на голям екран, други завладяха социалните мрежи, трети са оставили ярка следа и на международната литературна сцена.
Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха в гъстълака… Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих Разкази за Сиан енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня.
Али чауш поздрави българина с наргилето, когото познаваше, отиде при кафеджият и го попита с равнодушен уж вид, но ниско:
Дружината, доста безпокойна от замайването ми, ме възчакваше на една полянка горе. Аз бях доста сърдит, но не им загатнах нищо за странното си приключение.